Да започнем да говорим за нашите проблеми

“При възстановяването започваме да съобщаваме от дълбините на Истинския си Аз за преживявания и страхове, като например страха да бъдем изоставени. Когато споделяме чувствата, притесненията, объркванията и конфликтите си в компанията на безопасни и приемащи ни хора, ние създаваме история, която иначе не бихме могли да разкажем.

Въпреки, че е полезно другите да чуят нашите истории, най-полезното и лечебно нещо е в разказването на собствената ни история е, че ние, разказвачите, можем да чуем нашата история. Преди да я разкажем, невинаги знаем какво точно ще излезе.

Така, че, независимо от това върху какво притеснение, проблем или житейски въпрос искаме да работим, да рискуваме и да започнем да говорим за него с безопасен човек или безопасни хора е начин да се освободим от ненужното бреме на мълчанието и задържането на болката. И когато разказваме историята си, от сърцето си и от дълбините на душата си, от Истинския си Аз, ние откриваме истината за себе си. Това лекува.

Най-често, когато основните проблеми и чувства изплуват в началото на възстановяването, нашият фалшив Аз всъщност ги прикрива с някакъв друг облик или маска. Една от задачите на възстановяването е да се научим да разпознаваме проблемите, които изплуват. Едно от предимствата на това да говорим с други безопасни хора за нашите притеснения е, че това помага да се разкрият и изяснят нашите проблеми.”